При естествени условия пчелните семейства сами си подбират мястото за жилище - хралупи по дървета, скални пукнатини, входове на пещери и други места. Този начин на живот при медоносната пчела е просъществувал много хилядолетия, съществува и сега. За разлика от естествените жилища, направените и предоставени им за живеене от човека се наричат кошери.
Кошерите биват разборни и неразборни (рамкови). Към първата група спадат всички кошери, питите на които са закрепени неподвижно към стените, а към втората - кошерите, питите на които са в рамки заедно с рамките може да се изваждат и да се връщат обратно, без да се повреждат. Тази група се разделя на две подгрупи : вертикални, или стоящи и хоризонтални, лежащи, или лежаци. На вертикалните кошери обемът се увеличава чрез поставяне на отгоре на магазини или корпуси, т.е. във вертикална посока. Затова те са тесни и високи. Лежаците се разширяват, като отстрани на гнездото се добавят плодникови пити. Те са ниски и широки. Въвеждането на разборните кошери у нас започва в края на 19-ти и началото на 20-ти век.
За да има добри резултати при отглеждането и използуването на пчелите, от значение е и качеството на кошерите. Те трябва да удовлетворяват изискванията на пчелните семейства и техните биологически особености. Трябва да се пригодят от подходящ материал, да имат достатъчна трайност, да са сухи, просторни, топли и евтини. Важно условие при изработката на кошери е да се спазват точно размерите на отделните детайли. Това осигурява оптимални условия за развитие на пчелните семейства и значително облекчава работата на пчеларя.
|
ЖИЛИЩА НА ПЧЕЛИТЕ
