Тези, от които пчелите събират нектар и цветен прашец, а от някои - и мана. Повечето от тях предлагат едновременно нектар и прашец (овощните видове, акация, липа, върби, кокиче, глухарче, тиква, еспарзета, слънчоглед и др.). Някои растения предлагат голямо количество нектар и по-малко прашец ( акация, секирче, резене и др.), други - голямо количество прашец, а малко нектар (круша, ягода, и др.), а трети само прашец - (леска, елша, топола, бреза, царевица, коноп, шипка и др.). Има и растения, от които пчелите събират само нектар (кариоптерис и др.).
Количеството нектар (в милиграми), което отделят цветовете на някои видове растения е най-различно. Например ленът - 0,3, жълт минзухар - 0,62, репко - 1,42, липа - 4,2, круша - 7,6, малина - 33,0, тиква - 220. Захарното съдържание, което е много съществено, е също най-различно. Например при дивата ягода то е 18,5 %, сливата - 22,4 %, розовата детелина - 31 %, черният оман - 38 %, асклепиасът - 55 %. При едни растения нектарът има високо захарно съдържание, а при други то е доста ниско. При всеки вид растение количеството на нектара и захарното му съдържание се колебаят в известни граници както през деня, така и през цъфтежния период на съответната година. Обективен признак за степента на нектаро- и прашецопродуктивността на всеки медоносен вид е количеството на пчелите, които посещават цветовете за определено време през цъфтежния период. |
МЕДОНОСНИ РАСТЕНИЯ