Роден е  в София в семейството на печатарски работник, завършва Агрономо-лесовърния факултет при СУ"Климент Охридски", специализира етимология. През 1931 г. е назначен за директор на Земеделското училище в с. Искрец -Софийско, а през 1934 г. - за ентомотолог при Централния земеделски научноизследователски институт  в София. Той е един от основателите на Института за растителна защита на растенията. През 1934 г. е избран за доцент, а през 1947 г. - за професор по ентомология в Агрономическият факултет в София. От 1944 г. е ръководител на катедрата по растителна защита, а от 1950 г. до пенсионирането си - на катедрата по ентомология. През 1950 г. е избран и за член кореспондент на БАН, а през 1962 г. и на Селскостопанската академия.
 С пчеларство проф. Лазаров започва да се занимава още като млад агроном. Написал е учебника "Пчеларство", претърпял четири издания, за студентите, а съвместно с Ем.Петков "Отглеждане на пчелни майки"- 1954 г. Участвува в авторския колектив  на "Наръчник по пчеларство" с две издания 1957 и 1964 г. и "Българската пчеларска енциклопедия"-1971 г.
 Редица години е отговорен редактор на сп."Пчеларство", в което е публикувал голям брой статии. Желан и търсен лектор от пчеларските дружества в цялата страна. Участвувал е в редица конгреси и симпозиуми на "Апимондия". Бе един от малцината изтъкнати наши учени в областта на пчеларството.
 В продължение на 25 години е член на научния съвет на Опитна станция по пчеларство в София. Подпомагал научноизследователската й работа и бе ръководител на колектива по подобряване на местните пчели. Още от създаването на пчеларският съюз проф. А.Лазаров е избран за негов зам.председател. Активно участвува при изготвянето на всички постановления, наредби, инструкции и други правителствени и съюзни въпроси по пчеларство. Носител е на два ордена "Кирил и Методий" и орден "Народна република България" и много други отличия.