|
|
Паразитират по повърхността на тялото на пчелите. И те, както Acarapis woodi и Varroa jacobsoni са хемолимфосмучещи, поради което също причиняват безпокойство, отслабване и дори загиване на семейството при по-голямо опаразитяване на пчелите. Известни са три вида външни акари, съобразно мястото на обитаването им : Acarapis dorsalis (по гърба), Acarapis externus (изобщо външен) и Acarapis vagans (блуждаещ). Те снасят яйцата си (2 до 5 бр.) в мястото на обитаването и ги залепват към космиците със специално лепливо вещество. Излпилите се ларви, както и развиващите се от тях нимфи, също са хемолимфосмучещи. Върху една пчела може да се открият до няколко десетки (според Гробов - до 60- 100!) акара в различните стадии на развитие.
Външните акари се пренасят както акарите - причинители на акарозата и вароатозата. Най-голям брой акари има през зимата и началото на пролетта. При слаба инвазия семействата не показват забележими признаци на заболяване, но при по-масивна се проявява безпокойство на пчелите, разстройване на зимното кълбо, голям подмор, отслабване или загиване на семейства. Смята се,че подобно на V.jacobsoni и на Acarapis woodi и външните акари са преносители и внедрители в организма на пчелите на патогенни и условно патогенни микроорганизми. Борбата срещу тези акари е както при вароатозата и акарозата.
|
